Кършовски: Забравеният титан на българското Възраждане

Българската история е кована от титани. Иван Кършовски е един от тях. Забравен, недооценен, но неговото дело е вградено в самата крепост на нашата свобода. Той е съратник на Левски, полиглот със седем езика, перото, описало похода на четата на Панайот Хитов. Днес „Родина Нюз“ възкресява паметта за този велик българин.

Кой е Иван Кършовски?

Иван Попхристов Кършовски е роден на 12 август 1839 година в град Елена. Той е от рода на свещеник, от люлката на българския дух. Образован в прочутата Еленска даскалоливница, той израства в книжовна и патриотична среда. Още млад, Кършовски става учител, за да пали искрата на знанието в младите български сърца.

Съратник на Раковски и Левски

Съдбата го среща с Георги Раковски още по време на Кримската война. Това приятелство определя пътя му. Кършовски участва във въстанието на капитан Дядо Никола, в Първата българска легия в Белград, където е ранен. Но най-важната среща е с Васил Левски. В легията двамата се сближават и стават неразделни съратници.

Дневникът на четата на Панайот Хитов

През 1867 година Кършовски е главен писар в четата на Панайот Хитов. Левски е знаменосец. Именно Кършовски води прочутия дневник на четата. Този документ е безценен исторически извор, който описва похода на нашите четници. Той е свидетелство за смелостта и саможертвата на онези, които поставиха основите на освобождението.

Основател на БРЦК и кореспондент на Апостола

След легиите, Кършовски емигрира във Влашко. Там, през 1869 година, той става съосновател на Българския революционен централен комитет. Той поддържа постоянна връзка с Левски, използвайки псевдонима Узун Муратоглу. До нас са достигнали писма от Левски и Ботев до Кършовски. В едно от тях, от 20 юни 1871 година, Апостолът пише знаменитите думи:

„За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим...“

Това писмо е доказателство за дълбокото доверие между двамата борци.

Полиглотът и публицистът

Кършовски е сред най-образованите революционери. Той владее седем езика: турски, гръцки, руски, сръбски, румънски, немски и френски. След Освобождението, той посвещава сили на журналистиката. Редактира румънски вестници, а по-късно и българските издания „Струма“, „Вардар“ и „Юнак“. Перото му е оръжие, също като сабята на четника.

Наследството на един род

Иван Кършовски умира на 1 март 1914 година в София. Но родът му продължава да дава на България и света значими личности. Неговият внук Преслав Кършовски е известен художник. Негова праправнучка е Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд. Потомка на Кършовски е и журналистката Даниела Кънева.

Защо трябва да помним Кършовски?

Иван Кършовски е пример за всеотдайност към Отечеството. Той е символ на българския дух, който не се предава. Днес, когато външни сили се опитват да размият нашата идентичност, ние трябва да помним хора като него. Те са нашата крепост, нашето наследство, нашата гордост. Да не забравяме корените си, защото народ, който забравя историята си, е обречен. Ние не сме обречени. Ние сме българи.

Източник: Actualno.com