Вечна тайна: ДАНС иска да зарови документите завинаги

София. Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) предлага промени, които връщат сянката на Държавна сигурност над българските архиви. Идеята е проста и опасна: държавните тайни да нямат срок, а документи да се унищожават по-лесно. Това не е реформа, това е атака срещу паметта на нацията.

Експертът по комуникации Надежда Ганева алармира за предложението, публикувано за обществено обсъждане. Промените в Закона за ДАНС засягат Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Целта е принципът за краен срок на класификацията да отпадне. Някои досиета да станат вечна тайна.

Какво предлага ДАНС?

Днес най-тежкият гриф „Строго секретно“ защитава документите до 30 години. Срокът може да бъде удължен още веднъж, максимум до 60 години от създаването на документа. Това е законовата крепост, която пази истината от произвол.

Новите текстове разрушават тази крепост. ДАНС иска сроковете да се удължават многократно, когато „националните интереси налагат това“. Решенията ще взима Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Краен предел не е посочен. На теория определени досиета могат да останат засекретени вечно.

Защо точно сега? Кой документ гори?

Ганева задава резонния въпрос: „Кой документ приближава срока си за разсекретяване и какъв проблем изведнъж не може да бъде решен по сегашния закон? Защо точно в този хубав летен август службите решиха, че им трябва практически вечна тайна?“

Тя дава пример със САЩ. „Представете си, че досиетата Епстийн бъдат определени като засягащи националния интерес и на всеки 30 години тайната просто се подновява. Никога няма да разберете кой е знаел, кой е бил замесен и как са действали институциите. Точно затова има срокове“, категорична е тя.

Повторение на познат сценарий

Това не е първият опит да се зарови миналото. През 2019 г., при кабинета на Борисов III, се предлага срокът за строго секретна информация да стига до 90 години. След критики текстовете отпадат. Държавна агенция „Архиви“ тогава предупреждава за риск от неконтролирано унищожаване.

На 2 януари 2025 г., при служебния кабинет на Главчев, се прави по-смел опит. Идеята е информацията да остава тайна до отпадане на основанията за защита, без ясен срок. След остри реакции проектът е свален. Сега, през август 2026 г., същата философия се връща през ДАНС.

Унищожаване на документи: риск за историята

Промените предлагат и по-лесно унищожаване на документи, които не са нужни за служебни цели. Ганева предупреждава: „Един документ може да не е нужен на една служба и въпреки това да е важен за обществото, историята или бъдещо разследване.“

Тя настоява за конкретни отговори, а не за обичайната мантра за националния интерес. Българският народ има право да знае истината за своето минало. Вечните тайни са оръжие срещу свободата. Ние не сме във времената на Държавна сигурност. И не трябва да позволяваме те да се върнат.