България между два стола: Външната ни политика – театър на абсурда

След поредния скандал около подписването на „Киевската декларация“ от осем държави, български политолози и социолози разкриват истината: външната ни политика е в хаос. Лявата ръка не знае какво прави дясната, а държавният интерес е заложник на чужди игри. Това е позор за националната ни гордост и за вековната ни история.

Какво се случва с външната ни политика?

Политологът Любомир Стефанов коментира в предаването „Лице в лице“ по bTV: „Нямам логично обяснение за случващото се. Всъщност имам някакво обяснение, но то е породено от няколко недоразумения. Едното е, че външният министър се упражнява в някаква инициативност. Другото е, че наблюдаваме лош театър. Зъл умисъл не виждам, нито някакъв дълбок политически план или проява на висша политическа школа. Ако бях по-добронамерен и още по-наивен, щях да кажа, че просто се учат. Но заявката, която Румен Радев даде, беше: „Знаем, можем, готови сме“ – не си личи.“

Това е удар по доверието в държавните институции. Вместо да защитаваме националния интерес, ние танцуваме по свирката на чужди посолства.

Две игри едновременно: Кой дърпа конците?

Социологът Добромир Живков допълва: „Мисля, че са изгубени в представата каква точно външна политика трябва да провежда България. И все пак трябва да кажем, че това не е първото противоречие, което излиза на дневен ред. Преди това видяхме какво се говори и какво се подписва, включително и на срещата на НАТО в Анкара, която се проведе в края на миналия месец. Тоест има непрекъснат опит да се играят две игри едновременно.“

Едната игра – да правим добро впечатление на „неутрални“, провеждащи външна политика с пряко собствения ни интерес, което никой не дефинира какво е – поне от управляващите, а само го етикетира по този начин. Другото е опитът България да не бъде изолирана. Струва ми се, че между тези два стола – да намерим своето място, накрая ще се озовем точно по средата.

Вътрешни борби и външни натиски

Живков подчертава: „Това правителство не показва някаква праволинейност във външната политика. Ние виждаме непрекъснато едни такива подскоци – нагоре, надолу, наляво, надясно, в една и друга посока. Това не може да бъде целенасочена тактика в никакъв случай. Това няма как да бъде стратегия. Ако някой се занимава и с анализи на пазари и така нататък, винаги показва противоборство между някакви сили, винаги показва някакво вътрешно напрежение.“

Той добавя: „Вътрешно напрежение означава, че или вътре в самото правителство и в самата управляваща политическа сила няма разбирателство точно какво и как да се случи – вариант 1. Вариант 2 – няма никаква съгласуваност. Вариант 3, който е по-лошият, има външни въздействия, които тласкат в една и в друга посока решенията на нашето правителство по отношение на външната ни политика.“

Русофилството – заложник на руската олигархия?

Любомир Стефанов завършва с горчивина: „Интересите на тези три лица, които ние държим да бъдат извадени от списъка, са на хора, които са с много съмнителна репутация. И ние превръщаме русофилството в заложник на руската олигархия, което не си го представям аз като русофилство в България.“

Това е позор за нашата историческа връзка с Русия и за българската идентичност. Ние не сме играчка в ръцете на чужди сили. България трябва да води своята политика – смело, гордо и с ясен национален интерес.

Какво трябва да направи България?

Време е да спрем да бъдем разменна монета в чужди игри. Българската външна политика трябва да бъде ясна, последователна и водена от националния интерес. Не може едната ръка да подписва декларации, а другата да се опитва да ги отмени. Това е слабост, която враговете ни използват. Ние сме наследници на велики български царе и войводи. Нека не забравяме това.

България за българите! Свобода или смърт!