България иска спасение от „колективния Запад“ за Черно море, след като преди години сама отказа предно разполагане на антидрон системи по време на среща на НАТО в Уелс. Това заяви бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов в коментар, цитиран от Actualno.com на 14 октомври 2026 г.
Думите му идват дни след поредните удари с дронове над кораби в българската икономическа зона. Държавата, която трябваше да е крепост на източния флан на Европа, се оказа без щит срещу най-евтиното и най-опасното оръжие на нашето време.
Какво каза Шаламанов
„Съдът решава в мирно време, във военно се действа на база данните от разузнаването“, каза Шаламанов, министър на отбраната през 2014 г. Той беше прям: имаме ограничени възможности, макар че армията и полицията свършиха всичко според силите си.
Рецептата му е ясна и безкомпромисна: трябва да се разрушава мрежата, която поддържа и разпространява дроновете. Не отделни машини, а цялата система. „Не трябва нито един чип, произведен в свободния свят, да стига до ракети и дронове в Русия“, каза още той и посочи, че украинските удари по дата центрове, като тези на „Яндекс“, се оказват особено ефективни.
Парите има, липсва воля
Полковник д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дронове и бивш директор на дирекция „НАТО“ в Министерството на отбраната, разкри неудобната истина: поводът да се отказваме от антидрон програми е липса на средства.
„Но пари има. Харчат се милиарди за превъоръжаване, обаче не и за точно определени важни неща, поради външен натиск“, съгласи се той с Шаламанов пред bTV.
Миланов напомни, че член 4 от Вашингтонския договор трябваше да бъде задействан заедно с Румъния и Турция. Не стана. Българските кораби горят, а София мълчи.
„Със зенитни оръдия да се свалят дронове е все едно с оръдие да сваляш врабче“, подчерта полковникът. За един ден в Украйна само от руска страна летят над 10 000 FPV дрона, управлявани от оператор с видеовръзка на живо.
Защо традиционната отбрана не стига
Технологиите се изплъзнаха от догмите на студеновременните щабове. Вече съществуват дронове с автономно управление: веднъж прехванали цел, те не се отклоняват и не могат да бъдат заглушени с класическите системи за електронна война.
Дроновете с реактивни двигатели изминават 300-500 километра за минути, защото скоростта им вече е около 500 км/ч. Разработват се и по-бързи. Руските модели „Геран“, които са еволюция на иранските „Шахед“, са факт, а не prophecy за бъдещето.
Миланов зададе и въпроса, който никой в правителството не смее да чуе: „Първо да определим какво и защо ни трябва, после да купуваме. Купихме антидрон системи за дистанция 3-5 километра. Те къде са сега, какво правят?“
Слепи за дронове в собствени води
Капитан първи ранг Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет в България, сложи пръста в раната. Имаме сериозна брегова радарна система „Екран“, с която виждаме всякакви данни за кораби в териториалните ни води и икономическата зона. Но сме слепи за дронове.
Отделен въпрос е дали при атаките срещу корабите в нашата икономическа зона е използвана и подводница, добави той.
„Едва ли ударите по кораби в Черно море ще спрат, защото Русия многократно на най-висше ниво каза, че първо ще си изпълни целите с войната в Украйна, после ще преговаря за мир“, заяви капитанът. Крайната руска цел е да бъде удушена украинската икономика.
Според Данов руските цели си остават както през 2022 година: пълна капитулация на Украйна. „Сега и Доналд Тръмп са го впрегнали да послъгва“, каза той.
Кой е „колективният Запад“ и защо ни го пробутват
Струва си да помним: клишето „колективният Запад“ не е наш израз. То е изградено от пропаганден апарат, който пакетира заедно САЩ и ЕС, за да ги представи като един враг, пише SafeNews.bg. Лъжата, че Европа ни отнема суверенитета, е част от същата рецепта.
Истината е по-горчива: суверенитетът ни не го отнема Брюксел. Отнемаме си го сами, когато отказваме противодронова защита в Уелс, когато купуваме системи без план, когато мълчим докато нашите кораби горят в нашето море. Както докладвахме, ударите край българския бряг не спират, а президентът свика Съвета по сигурността едва след факта.
Какво трябва да направи България
Първо: да задейства дипломатическите механизми с Румъния и Турция. Черно море е общо, отговорът трябва да е общ.
Второ: да купува противодронова защита с ясна доктрина, а не за отчет. Системите за 3-5 километра не пазят икономическа зона.
Трето: да интегрира радара „Екран“ с противодронови сензори. Кораби виждаме, дронове не. Това е провал, който струва милиони.
Българската държава или ще си изгради свой щит, или ще продължи да протяга ръка за чужда помощ. Второто не е суверенитет. Второто е капитулация с дипломатическо лице.
Често задавани въпроси
Защо България няма защита срещу дронове?
Страната отказа предно разполагане на антидрон системи по време на среща на НАТО в Уелс, като мотив беше посочена липса на средства, каза полковник Иван Миланов. Според него парите има, но не се харчат за тези системи поради външен натиск.
Колко дронове летят над Украйна дневно?
Над 10 000 FPV дрона на ден само от руска страна, напомни Миланов. Тези дронове се управляват от оператор с видеовръзка на живо и се използват предимно на фронта.
Спират ли ударите по кораби в Черно море?
Не, според капитан Васил Данов. Русия е заявила на най-високо ниво, че първо ще изпълни целите си в Украйна, после ще преговаря за мир.
