На 24 август руският диктатор Владимир Путин подписа нов указ, който отваря вратата за масов грабеж на частна собственост в Русия. Предприятия от критичната инфраструктура вече могат да минат под държавен контрол, ако собственикът не е осигурил достатъчна защита, включително срещу дронове.
Това не е национализация, уверяват от Кремъл. Това е просто „временно включване на държавата в управлението“. Но българинът знае какво означава, когато чужд завоевател говори за „временни мерки“. Означава завинаги.
Какво предвижда указът на Путин?
Указът е формулиран умишлено мъгляво. Държавата поема управлението на обекти, когато собствениците им:
- не са предприели необходимите мерки за сигурност или са ги предприели със закъснение;
- не са изпълнили изискванията на властите;
- са създали заплаха за безопасността, включително чрез неефективни мерки срещу дронове;
- не са възстановили работата на обекта след атака.
Обхватът е огромен. Включва горивно-енергийния комплекс, енергетиката, промишлеността, телекомуникациите, транспорта, логистиката. Рафинерии, складове, заводи, фабрики. Всичко, което властите преценят, че не е достатъчно защитено.
Какво означава „временно управление“?
Временният управител, назначен от държавата, получава правомощията на собственика върху целия обект или част от активите му. Максимален срок не е определен. Преценката е на властите. А каква ще е преценката, всеки може да се досети.
Първият вицепремиер Денис Мантуров побърза да „успокои“, че мярката няма да се прилага масово. Разбира се. Както и „доброволните вноски“ на олигарсите бяха доброволни.
„Реки от сълзи ще се леят сега от онова простолюдие, което вярваше в светостта на движимото и недвижимото имущество. Войната и бомбардировките са перфектното извинение.“
Тези думи са на известния общественик Александър Невзоров. Той определя документа като „хитър“ и „подъл“, защото неясната му формулировка позволява на всеки да обяви каквото и да е за „обект на критична инфраструктура“ – от корпорация до магазин за понички.
Кремъл разграбва собствеността на „своите“
Невзоров е безпощаден в анализа си: указът дава зелена светлина за преразпределение на собствеността в цялата Руска федерация. На Кремъл му е писнало да проси милиарди от своите „дебелобузи бандити“. Защо да проси, като може просто да вземе?
Припомняме: на 26 март 2026 година Путин проведе закрита среща с представители на едрия бизнес и поиска „доброволни вноски“ за войната. Сега вече не е нужно да пита. Просто подписва указ.
Какво означава това за България?
Докато някои в София и Брюксел продължават да говорят за „възстановяване на диалога“ с Москва, Кремъл показва истинското си лице. Това е режим, който не признава нито закон, нито собственост, нито човешки права. Режим, който разграбва дори собствените си олигарси.
Българинът помни какво е да те управляват чужденци. Помни портите на Цариград и византийските данъци. Помни османските десетици и съветските „братски помощи“. Ние знаем цената на свободата. Затова гледаме на Русия на Путин без илюзии.
Нашата крепост е нашата вяра, нашата история, нашата армия. Нека помним: който не пази своето, чуждото не му принадлежи. А който вярва на обещанията на Кремъл, ще плати с кръв и пот.
Често задавани въпроси за указа на Путин
Ще бъде ли върната собствеността на собствениците?
Указът не определя срок за „временното управление“. Историята показва, че в Русия нищо временно не се връща. Собствеността, веднъж взета от държавата, остава в държавата.
Кои предприятия попадат под удара на указа?
Обхватът е максимално широк: енергетика, промишленост, телекомуникации, транспорт, логистика, комунална инфраструктура. Формулировката позволява на властите да включат всяко предприятие, което преценят за „критично“.
Каква е реакцията на руския бизнес?
Официално – мълчание. Неофициално – паника. Олигарсите, които години наред подкрепяха Путин, сега разбират, че са следващите на опашката за „временно управление“.