Контрамишлен: Когато не ни величаят, ние сами се величаем

Сагата с оценката на „Мишлен“ за софийските заведения остана мъглява. Но едно е ясно: някой си позволи да каже, че родният ресторантьорски бранш не е на нивото, за което претендира. Шок. Ужас. Смут.

Ако браншът беше човек, щеше да е нарцис с мания за величие. А какво прави такъв нарцис, когато му кажат, че не става? Дава неопровержими доводи, че става. Дори изфабрикувани.

По-добри ли сме от сърбите?

Една платформа за хотелиерски бизнес и конференция решиха по собствена инициатива да направят контрапроучване на мишленското. Със свои критерии. По свои правила. Като основен конкурент избраха нищо неподозиращите ресторанти в Белград. Защо? Защото откъде-накъде сърбите стават, а ние не?

Изследването, разбира се, прави сръбските ресторанти на пух и прах. Доказва, че „софийската гастрономическа сцена не само не отстъпва, а в редица отношения превъзхожда ресторантите, селектирани от „Мишлен“ в съседния ни Белград“.

Тази неоспорима оценка е извод, базиран на сложната методология на анализа, който стъпва върху... отзиви на хора в Google. Точно така. Коментарите, които всеки може да остави, ако е ядосан, че тараторът е с настъргани краставици, или е доволен, защото сервитьорката му е намигнала, са прецизната експертна методология.

Когато не си доволен от едни резултати, си измисляш свои

Така се прави. Когато не си доволен от едни резултати, си измисляш свои. Такива, от които си доволен. След това ги закачаш на ревера, принтираш ги, ламинираш ги и вече можеш да взимаш по 10 евро за таратор, защото си ресторант с „Контрамишлен“ звезда.

Ама менюта като „Война и мир“, „Замръзналото кралство“ в кухнята и клонирана навсякъде „кулинарна идентичност“ от картофи, хапки, бургери, пица, паста, скара и една Шопска салата за разкош – това са незначителни подробности, които не пречат на нашето ресторантско величие.

България – първата държава на контраанализите

Как не се сетихме по-рано? Колко години имахме мониторинг от Европа с ежегодни доклади за напредъка? Още тогава трябваше след всеки доклад с критики и забележки от Брюксел да пускаме един контрадоклад, че си напредваме чудесно. Сега пък ЕК ни направи оценка и ни вкара в процедура по свръхдефицит. Я да не се излагаме и да излезем с една контраоценка, в която да покажем, че дефицитът ни е по-нисък от тревата и всичко това са долни инсинуации.

България може да е първата държава на контраанализите. Ще живеем по-спокойно и със самочувствие. Изобщо няма нужда при критики да се замисляме дали те не са верни и да си разваляме високото мнение за себе си. Игнорираме ги, сменяме ги с по-ведри данни и продължаваме напред към светлото бъдеще.