Иранските заплахи срещу Безмер: Ракетите са далеч, хибридната война е пред прага ни

Техеран отново вдига шум около базата в Безмер, но българите трябва да знаят истината: директен ракетен удар е малко вероятен. Опасността е друга, тя е тиха, коварна и вече е в нашите граници. Става дума за хибридни атаки, наемници и пропаганда, насочени срещу българската държавност и единство.

Може ли Иран да удари Безмер с ракети и дронове?

Теоретично, да. Иранските балистични ракети „Шахаб-3“, „Седжил“ и „Хорремшахр“, както и дроновете „Шахед-136“, попадат в обсега на българската територия. Но военните експерти са категорични, че сценарият е крайно неправдоподобен. „Мисията в Безмер е логистична, не бойна. Ударът срещу базата „Акротири“ в Кипър беше насочен към обект, пряко участващ в бойни операции срещу Иран“, обяснява анализаторът Руслан Трад.

Отварянето на нов фронт срещу член на НАТО заради няколко невъоръжени танкера би било стратегическа глупост за Техеран. Рискът от активиране на член 5 от договора на Алианса е твърде голям дори за аятоласите. Иран вече е затънал в конфликти с Израел, в Персийския залив и Червено море.

НАТО ще защити ли българското небе?

България не е сама в защитата си. Системата „Иджис Ашор“ в румънския Девеселу, батареите „Пейтриът“ в Гърция и Турция, както и турските ПВО системи, формират солиден щит. През март тази година НАТО доказа способностите си, прихващайки иранска балистична заплаха към Турция за по-малко от 10 минути.

Но има едно слабо място. Нисколетящите дронове тип „Шахед“ умело заобикалят радарното покритие. Именно така ирански дрон успя да удари британската база в Кипър. Българската армия, разчитаща на остарели съветски системи С-300, остава най-уязвимото звено в отбраната на Алианса. Това е факт, който трябва да ни тревожи и да ни мотивира за модернизация.

Истинската заплаха: наемници, проксита и хибридна война

Иран е майстор на непряката агресия. Вместо открит конфликт, Техеран използва проксита и криминални мрежи, за да запази „отричаемост“. Спомнете си атентата на летище „Сарафово“ в Бургас през 2012 година. Тогава разследването стигна до военното крило на „Хизбула“, но не и до самата иранска държава.

Днес методът е същият, но още по-коварен. „Достатъчен е един вербуван местен човек с дрон за 1000 евро, за да се извърши провокация край Безмер“, предупреждава Любен Йовчев от „Терем-Холдинг“. Иран все по-често разчита на финансово мотивирани изпълнители, често непълнолетни или дребни престъпници, за да извършват атаки в Европа.

Каква е реалната опасност за България?

Най-големият риск за България не е ракета, а поредица от хибридни атаки. Дипломатически натиск, дезинформационни кампании, саботажи. Целта е ясна: да се раздели българското общество, да се тества издръжливостта на държавата ни. Европол вече разби мрежа от 14 200 пропагандни публикации, свързани с иранската Революционна гвардия, в която участваха и български институции.

НАТО от своя страна уверява, че е в пълна готовност. „Нашето възпиране е силно и ефективно“, заявяват от Алианса, напомняйки за четирите успешни прихващания на ирански ракети към Турция през годината. България трябва да е бдителна, да пази границите си и да не позволява на чужди сили да диктуват вътрешната ни сигурност. Нашата земя е свещена, нашата вяра е православна, нашата история е вековна. Никой няма право да я застрашава.

Често задавани въпроси за заплахата от Иран срещу България

Ще успеят ли иранските ракети да достигнат до Безмер?

Теоретично да, но експертите смятат този сценарий за малко вероятен. Базата е на ръба на обсега на иранските системи, а атака срещу член на НАТО би провокирала тежки последици за Техеран.

Каква е най-вероятната форма на атака срещу България?

Най-вероятни са хибридни действия: саботажи с дронове, кибератаки, терористични актове срещу „меки“ цели и мащабни дезинформационни кампании, целящи да дестабилизират обществото ни.

Може ли българската ПВО да защити страната?

Частично. Българската армия разполага със съветски системи С-300, които са остарели за съвременните заплахи. При реална опасност България би разчитала на съюзническите системи „Пейтриът“ и SAMP/T на НАТО.