Хибридната война чука на вратата: ЕС трепери за жертви, но Брюксел пак бърка в кашата
Брюксел тихо подготвя планове за реакция при мащабна хибридна атака с много жертви. Това признават петима дипломати и представители на институциите. Сценарият, при който загиват европейски граждани, вече не е фантастика, а реална заплаха. Но вместо единен фронт, Европа отново показва пукнатини. Въпросът е кой командва: Брюксел или националните столици?
Лайпциг разтърси съня на европейските чиновници
Откритият през август дрон с експлозиви на летището в Лайпциг ускори трескавите разговори. Посланиците на 27-те държави обсъждат сценарии в „ограничен формат“ – без телефони и асистенти. Страхът е реален: ако Русия продължи да тества границите, жертвите са неизбежни. „Чист късмет е, че досега няма такива“, казва представител на ЕС. Но късметът не е стратегия.
Европейският комисар по правосъдието Майкъл Макграт говори за „нарастващ брой заплахи“ и засилване на способностите за ранно предупреждение. Думи, които звучат добре на хартия. Но какво става на терен?
Хибридните атаки: ежедневие, което мълчим
ЕС е залят от почти ежедневни съобщения за саботажи и кибератаки. В Черно море български власти обявиха за изчезнали моряци, чийто кораб беше потопен от дронове. Лайпциг, пожар в полска станция на Starlink, заговор с запалителни устройства в транспортни центрове. Нарушения на въздушното пространство. Списъкът расте.
Тея Тииликайнен, директор на Европейския център за противодействие на хибридните заплахи, е категорична: „Ако Русия използва все по-смъртоносни средства, в даден момент ще има жертви.“ Тя добавя: „Умишлено или неумишлено, това се случва.“
Брюксел и НАТО: двама готвачи в една кухня
Докато заплахата расте, ЕС и НАТО рискуват да си пречат. Някои столици открито критикуват Брюксел, че навлиза твърде дълбоко в сигурността. Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО, предупреждава за „объркване и дублиране на функции“. Това може да забави решенията точно когато времето е от решаващо значение.
Още по-тревожно: липсата на защитени комуникационни канали. Дипломат от източния фланг е прям: „Или информацията изтича в медиите, или отива директно в Москва.“ Примерът с бившия външен министър на Унгария, споделял разговори с руснаците, говори сам за себе си.
„Протокол за спешна сигурност“: нови структури или нова бюрокрация?
Урсула фон дер Лайен предлага „протокол за спешна сигурност“ и „Европейски съвет за сигурност“. Очаква се това да влезе в „Европейската стратегия за сигурност“ през ноември. Но дипломатите са резервирани. Мнозина смятат, че новите структури само ще усложнят реакцията. „Вече имаме механизми. IPCR работи много добре по време на пандемията“, казва високопоставен дипломат.
Вместо да създава нови органи, ЕС трябва да използва пълноценно съществуващите. Това е позицията на здравия разум, която Брюксел упорито игнорира.
Кой носи отговорност при атака с много жертви?
Основната отговорност остава на засегнатата държава. Франция активира член 42.7 след атентатите в „Батаклан“ през 2015 г. Това е единственият случай на взаимна помощ в историята на ЕС. И какво стана? Единствено координация на разследванията между Париж и Брюксел.
Лунгеску настоява за ясно разделение: НАТО да поеме разузнаването и военното възпиране, ЕС – гражданската реакция. Но дали Москва ще чака Брюксел да се разбере с Вашингтон?
Путин не пита откъде идва решението
„Путин не се интересува дали решенията се вземат от COREPER 2 или Северноатлантическия съвет“, казва Лунгеску. „Това не е начинът, по който мисли Москва.“
Докато европейските бюрократи спорят за процедури и протоколи, Русия действа. Докато Брюксел и НАТО си делят отговорностите, врагът не спи. България, като източен фланг на НАТО, знае това от първа ръка. Ние сме първата линия на отбраната. И ние знаем, че крепостта се пази с оръжие и вяра, не с меморандуми и стратегии.
ЕС трябва да спре да говори и да започне да действа. Иначе следващият дрон може да падне не в Лайпциг, а в София, Варна или Бургас. И тогава ще е твърде късно за протоколи.
Photo: Actualno.com