Иран ни бие дипломатически шамар: България коленичи пред Техеран

София. Иранският говорител Исмаил Багаи заяви пред държавната телевизия, че България, Обединеното кралство и Украйна са уверили Техеран, че няма да воюват срещу Ислямската република. Това е поредното дипломатическо унижение за българската държава, която вместо да отстоява суверенитета си, се снишава пред чужди заплахи. Вместо крепост, ние ставаме плячка.

Как Иран ни принуди да молим за мир?

Бившият външен министър Надежда Нейнски разкри как Техеран действа срещу България. През 2023 г., когато служебното правителство на Андрей Гюров предостави летище „Враждебна“ за американски самолети-цистерни, иранският външен министър Абас Арагчи поиска разговор с нея. Нейнски отказа да признае, че София е първа поискала разговора. Днес обаче ситуацията е коренно различна.

„Този път разговорът се състоя по инициатива на българската страна. Това даде възможност на Иран да го представи като извинение от страна на България за взето нейно суверенно решение“, написа Нейнски. Държава, която се извинява за собствената си политика, вече не е държава – тя е васал.

Иранските заплахи – ракети срещу България

Иран не само говори, но и заплашва с оръжия. Украинският анализатор Олександър Коваленко предупреждава, че иранските ракети могат да достигнат и България. Разстоянието между Украйна и нашата страна е минимално. Ето кои ракети са насочени срещу нас:

• Гадр (Ghadr) – обсег до 2000 км, бойна глава 650-750 кг.
• Емад (Emad) – обсег до 2000 км, маневрена бойна глава за по-голяма точност.
• Седжил (Sejjil) – модерна ракета с твърдо гориво, два ускорителни етапа.
• Шахаб-3 (Shahab-3) – обхват до 2500 км, бойна глава до 1200 кг.
• Хорамшахр (Khorramshahr) – стратегическа ракета с обхват до 2000 км и бойна глава до 1800 кг.

Коваленко предупреждава, че Русия продължава да опитва да се сдобие с ирански ракети, но Иран иска висока цена. Докато ние се кланяме, други се въоръжават.

Българската гордост – предадена или защитена?

Историята ни учи, че България е била крепост на православието и славянството. Днес обаче виждаме как дипломатическите игри на Ирон ни поставят в ролята на молител. Народ, който забрави своето минало, няма бъдеще. Време е да си спомним за героите от Шипка и за войводите, които не се предаваха пред заплахи. Нашата земя е свещена – не е за продан, нито за унижение.

Нека това бъде урок: България трябва да говори от позиция на сила, не на страх. Само така ще запазим честта и независимостта си.