Гложенеца: Верният страж на Апостола, забравен от историята

Българската земя ражда герои. Но ние, потомците, често ги забравяме. Днес „Родина Нюз“ ви връща едно свято име: Васил Йонков – Гложенеца. Той беше десницата на Левски, заточеник в Диарбекир, опълченец на Шипка. Неговият живот е химн на саможертвата и вярността към България.

Кой е Васил Йонков – Гложенеца?

Роден през 1838 година в балканското село Гложене, Тетевенско. Сирак без баща, израснал в мъка и труд. Отива на гурбет в Румъния, но там среща съдбата си – българската революция. Връща се в родината с пламък в гърдите и клетва за свобода.

Довереният човек на Левски

През 1862 година в Белград, в Първата българска легия на Раковски, Йонков среща Васил Левски. Така се ражда едно приятелство, скрепено с кръв и идеали. Гложенеца става основният помощник на Апостола в Ловешкия революционен окръг. Неговият дом се превръща в крепост на комитетската мрежа. Той укрива Левски, пренася писма, събира оръжие и средства. В тефтерчето на Апостола името му стои до най-верните: В. Йонков, Васил Гложенчето.

„Млад момък, на ръст среден... Дух стремителен и крилато въображение: духовит шегобиец: приятен събеседник. С доброто си сърце и възвишения си патриотизъм бе той спечелил умовете и сърцата“ – пише за него Стоян Заимов.

Арест и заточение в Диарбекир

След Арабаконашкия обир на Димитър Общи, през 1872 година, турската власт затяга примката. Йонков е заловен. Осъден на 15 години тежко заточение в рудниците на Диарбекир. Там, сред мрака и мъченията, той не предава никого. Благодарение на неговата твърдост, Гложенският комитет оцелява. Неговата майка Ица, също комитетска деятелка, устоява на натиска на властите. Неговият брат Димитър загива като четник в Ботевата чета през 1876 година. Цялото семейство е отлято от една сплав – родолюбие.

Бягство, опълчение и подвиг на Шипка

Гложенеца не се предава. Заедно с Атанас Узунов бяга от заточението. През Цариград и Одеса отново се включва в борбата. През 1877 година, с избухването на Освободителната война, той е доброволец в Българското опълчение. Преминава Дунава, бие се при Стара Загора, изкачва Шипка, стига до Шейново. Ранен е в крака, но не отстъпва. За храброст е награден с Георгиевски кръст и произведен в унтерофицер.

След Освобождението: дълг и забрава

След 1878 година Гложенеца служи на младата държава. Избран е за кмет на родното си Гложене, работи във военната комисия. През 1885 година отново грабва оръжие в Сръбско-българската война. Личният му живот е белязан от трагедия. Годеницата му Кина не го дочаква от заточение. След Освобождението той намира утеха в брака с Янка Попзахариева, от която има три деца.

Васил Йонков – Гложенеца умира на 17 февруари 1889 година в Ловеч, едва на 50 години. Погребан е в града. Но неговото дело живее. Той е символ на българската твърдост. Докато помним, България ще я има.

Често задавани въпроси за Васил Йонков – Гложенеца

Коя е най-голямата заслуга на Гложенеца?

Той е основният помощник на Левски в Ловешкия окръг, изгражда комитетската мрежа в Северозападна България и укрива Апостола по време на обиколките му.

Какво се случва с Гложенеца след Арабаконашкия обир?

Арестуван е и осъден на 15 години заточение в рудниците в Диарбекир, откъдето успява да избяга и да се включи в Българското опълчение.

Участва ли Гложенеца в Освободителната война?

Да, той е доброволец в Българското опълчение, участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, за което е награден с Георгиевски кръст.