Георги Господинов: Загубихме общия език, но българската памет остава
БУРГАС – „През 90-те, дори когато се карахме, ние си общувахме. Това е много важно. А сега, дори когато си общуваме, ние се караме.“ С тези думи писателят Георги Господинов се обърна към читателите на фестивала „С книга на плажа“ в Бургас. Разговорът, воден от Невена Дишлиева, бе посветен на новото издание на стихосбирката „Черешата на един народ: 30 години по-късно“.
Срещата бързо прерасна в размисъл за 90-те години, за изгубената способност за общуване, за общите книги и думи, за личната и националната памет. Говори се и за патриотизма, за несбъднатото и за това как една книга, написана преди три десетилетия, още говори на днешния българин.
Десетилетието на големите обещания
„Деветдесетте бяха нашето десетилетие, когато бяхме млади, когато мислехме, че всичко много лесно ще стане“, каза Господинов, цитиран от БТА. Тогава е имало „голямо обещание, голяма енергия“, която постепенно е изчезнала. Писателят си спомни първите протести след промените и усещането на поколението му, че промяната може да стане почти веднага.
На първия официален протест, разказа Господинов, някой предупредил младите, че „всичко това няма да се оправи бързо“ и ще са нужни поне пет-шест месеца. Реакцията била младежка и дръзка: „Как ще чакаме 5-6 месеца? Ние сме тук, трябва да довършим за два месеца всичко и да станем нормална държава“.
Когато думите са имали общ смисъл
Господинов определи 90-те като време на контрасти – всеки ден се е случвало нещо различно, понякога ужасно, като убийствата и голямата инфлация. Но едновременно с това хората са общували много повече. Една от големите загуби след 90-те, според писателя, е именно възможността да се разговаря въпреки различията. „Дори когато още се опитваме да си говорим, някак си стигаме до точка на счупване. Много лесно и много бързо“, каза той.
Той говори и за разпадането на общия културен език. През 90-те е имало съгласие върху значението на основните понятия. „Ако аз кажа свобода, всички знаем какво е свобода. Ако аз кажа мир, всички знаем какво е мир. Ако аз кажа възраждане, всички знаем какво е възраждане“, каза Господинов. Днес обаче „много неща се счупиха в този разговор“, „думите не значат това, което значат“.
Мостът на общите книги
Писателят даде пример с общата литературна култура на своето поколение. През 90-те хората са четяли едни и същи книги и са можели да разговарят през тях. Днес това става все по-трудно. В часовете по творческо писане, които води, първият въпрос към младите е какви книги са чели всички, „За да има някакъв мост между нас“.
По думите му е необходимо да има „малък сал, върху който да стъпим“, но „все по-трудно е да намираме много такива общи книги“. Въпреки това той среща млади хора, с които може да разговаря за книги и идеи, включително такива, които не са били родени, когато „Черешата на един народ“ е излязла. „Това е нещо, което много ме окуражава“, завърши Господинов.
Българската памет е жива. Тя се предава чрез словото, чрез общите книги и чрез готовността да слушаме другия. Дори времето да е сурово, духът на нацията се крепи на тези, които помнят и продължават да говорят.