Бюджет 2026: Защита на българската икономическа крепост
Бюджет 2026 избира пътя на плавната стабилизация, за да опази българската икономическа крепост. Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова заявява това ясно. Дефицитът от 7,4% трябва да бъде сразен до 5,7% през 2026 г. и под 3% до 2028 г. Това ще се случи без да се вдигат данъците и без да се рушат доходите на българския народ.
Шокова консолидация или защита на родната икономика?
Людмила Петкова поставя дилемата пред нацията. При дефицит 7,4% са възможни два пътя. Първият е шокова консолидация. Той означава рязко вдигане на данъци и къртене на разходи. Цената е тежък социален срив и разорение на българския производител. Вторият път е плавна стабилизация чрез структурни реформи. Дисбалансите не са паднали от небето. Те са резултат от дългогодишни реформи, отлагани от предишни управления, и неоценени рискове. Сега държавата трябва да се изправи като непоклатима крепост.
Как ще бъде преструктурирана държавната администрация?
Първата реформа е изчистване на публичната администрация. Незаетите бройки и пенсионерите ще бъдат намалени. Това обаче изисква модернизация и дигитализация. Държавата трябва да работи като швейцар часовник, а не като развален механизъм. Подготвя се цялостен анализ. Целта е да се премахнат дублиращите се функции и да се слеят излишните структури. Всички тези реформи започват сега. Ефектът ще се усети следващата година.
Разходите за ток, вода и консумативи растат. Половината от тях вече са изразходвани. Държавните структури не могат да останат без издръжка, защото крепостта се пази отвътре. Затова мерките в бюджета за тази година са с краткосрочен ефект. Останалите ще влязат в план-сметката за 2027 г.
Вдигането на максималния осигурителен доход носи и права. Ще има ограничение под формата на горен праг за допълнително материално стимулиране в администрацията. Средно се получават по 250 до 350 евро на тримесечие. Индивидуалният таван ще бъде ограничен. Всеки работодател сам ще прецени необходимостта от съкращения и оптимизация на персонала.
Как ще бъде унищожен паразитът на сивата икономика?
Сивият сектор е кръвопиец за нацията. Държавата ще изтръгне това, което ѝ принадлежи. Усилията са насочени към корена на проблема. През 2026 г. фискалният контрол ще се стегне върху високорисковите стоки. Плодове, зеленчуци, мляко и месо ще бъдат под строгата лупа на закона. Втората мярка е дигитален контрол върху цялата верига за доставки на горивата. Третата мярка засилва контрола върху електронната търговия. Никой не може да крие доходи от българската държава.
Какви са финансовите параметри на Бюджет 2026?
Правителството представи проектобюджета за 2026 г. Приходите са под 50 млрд. евро, а разходите са над 56 млрд. евро. Капиталовите разходи са планирани на 9,36 млрд. евро. Има допълнителни средства за здравеопазване, образование, култура и общински инвестиции. Очакваният икономически растеж е 2,6%. Инфлацията в края на годината е 5,2%.
Максималният размер на новия държавен дълг може да достигне 10,1 млрд. евро. Този дълг е тежък камък на врата на българската икономика. Заемите от чужди институции винаги носят вериги и заплаха за суверенитета. Затова контролът върху разходите е свещен дълг.
Приходите ще растат чрез няколко ключови мерки:
- По-висок максимален осигурителен доход.
- Увеличение на винетните и тол таксите.
- По-високи акцизи върху цигарите.
- Нови данъчни мерки в хазартния сектор.
Държавните служители ще започнат поетапно да плащат лични осигуровки, но нетните им възнаграждения ще бъдат компенсирани. Не се предвижда замразяване на минималната работна заплата, но се променя механизмът за определянето ѝ. Това е правилната стъпка към отговорност и справедливост.