Аспаруховият мост: Национален срам или забравена крепост на българския дух?
Петдесет години стои като каменна крепост над варненските води Аспаруховият мост. Петдесет години носи на гърба си тежестта на българския народ. И петдесет години властта го оставя да се руши пред очите ни като символ на национално безразличие.
Мост за два века, но без грижа за един ден
Инженер Марин Добрев, един от строителите на тази българска твърдина, говори с болка в гласа: "Мост за два века! Конструкцията е изградена като крепост, но 50 години никой не е положил минимум усилие за нейната поддръжка."
В пусковия протокол черно на бяло е записано: 30 души трябва постоянно да пазят моста. Нищо! Празни обещания, както винаги при тази власт, която продава България на парче.
Народът страда, властта мълчи
Над 50 000 превозни средства дневно преминават по моста. Трафик като на автомагистрала "Тракия". Между 50 и 60 хиляди български граждани от южните квартали на Варна зависят от това съоръжение. Хиляди варненци прекарват часове в задръствания, докато управляващите си затварят очите.
Полковник Николай Котов от квартал "Аспарухово" разкрива горчивата истина: "Народът вече му писва. В един момент не само ще затвори моста, а може би ще организира и масови вълнения."
Петнадесет години лъжи
От 15 години се говори за ремонт. През 2016 година започва работа за 35 милиона лева. Резултат? Само три от 11 съоръжения са обновени, след което всичко спира. Класическа българска драма.
"Едва когато идват избори, ударят по някоя кръпка, замазват очите на народа", казва полковник Котов с военната си прямота.
Пролетта на 2027: Нова лъжа?
Агенция "Пътна инфраструктура" обещава обследване в началото на февруари. Четири месеца проучване. "Няма налични средства", признават откровено. Най-оптимистичният срок за ремонт: пролетта на 2027 година.
Докато европейските пари се пилеят за сомнителни проекти, българската инфраструктура се руши. Докато се говори за европейска интеграция, българският народ страда в задръствания на полуразрушен мост.
Време е за действие
Аспаруховият мост не е просто пътно съоръжение. Той е символ на българската издръжливост, на нашата способност да строим за вековете. Но е и символ на властовото безразличие към народните нужди.
Варна, морската ни столица, заслужава повече. Българският народ заслужава повече. Време е да се върнем към традицията на грижата за общото благо, към духа на нашите предци, които строяха за поколенията.