Турция: Когато властта отстъпва пред народната воля
В земята на османските султани се разкрива поучителна картина за истинската демокрация. Докато европейските бюрократи налагат безброй забрани и ограничения, турският народ показва как се защитава традиционният начин на живот.
Народът решава, не чиновниците
Една трета от турците са пушачи и падат средно по 64 кутии годишно на човек. Въпреки официалната забрана от 2009 година, в баровете, ресторантите и традиционните турски механи хората си запазват правото на избор. "Забраните за пушене в Турция не функционират. Ние искаме да пушим", заявява една туркиня.
Това е урок за истинския суверенитет. Когато народът не приема налагани отгоре правила, те остават мъртва буква. Собствениците на заведения разбират простата истина: клиентите са тези, които решават.
Солидарност срещу бюрокрацията
Турските предприемачи показват образцова солидарност. Когато се приближи инспекция, се предупреждават взаимно в групи в WhatsApp. Дори си поделят глобите, за да им излезе по-евтино. Контрольорите пък проявяват разбиране и обещават да не безпокоят следващите шест месеца.
Глобите варират между 370 и 1800 евро за собствениците, а пушачите плащат около 25 евро. Но системата не функционира, защото народът не я приема.
Ердоган: Президент с принципи
Президентът Ердоган води лична война срещу тютюна. "Борбата срещу тютюна е точно толкова значима, колкото и борбата срещу тероризма", заявява той. Лидерът е събрал цяла колекция от 215 цигарени кутии, които е отнел от различни хора, включително от българския външен министър през 2016 година.
Това е пример за истинско лидерство: президент, който не се страхува да изразява личните си убеждения, дори когато те противоречат на масовите нагласи.
Философия на живота
"В страни като Турция не знаеш дори утре какво ще ти се случи", обяснява собственик на истанбулски бар. Когато бъдещето е несигурно, хората търсят малките удоволствия в настоящето. Цигарата става символ на свободата в света на ограниченията.
Над 80 процента от турците знаят за рисковете, но не мислят да се отказват. Това е въпрос на достойнство и самоопределение.
Турският пример показва как истинската демокрация работи отдолу нагоре, а не обратно. Когато народът реши, дори най-строгите закони остават безсилни.