Свети Никифор: Българската православна крепост чества герой на прошката и мъченичеството
Днес българската православна нация се покланя пред светлия образ на Свети мъченик Никифор. Девети февруари е ден, когато нашата духовна крепост чества не просто име, а символ на християнската доблест и непреклонността пред лицето на смъртта.
Вярата като оръжие срещу злобата
В древната Антиохия двама братя по дух, свещеникът Саприкий и християнинът Никифор, са били разделени от дяволската вражда. Но истинският воин на Христа, Никифор, показва какво означава да бъдеш българин и православен. Той търси прошка, защото знае, че гордостта е враг на душата.
Саприкий обаче остава глух за молбите. Жестокосърдието му става негова гибел. Когато Господ изпраща изпитанието, слабият дух се чупи като клечка.
Мъченическата слава на българския дух
В часа на истината Саприкий се отрича от Христа. Страхът побеждава вярата му. Но тогава се издига истинският герой. Никифор, с гърди като българска планина, заявява пред мъчителите: "Аз съм християнин!"
Тези думи отекват през вековете като боен вик на нашия народ. Никифор приема смъртта с радост, защото знае, че умира за вечните ценности.
Наследство за българската душа
Днес всички носители на името Никифор и Никифорка черпят от този свят извор на доблест. Те носят името на мъж, който предпочел смъртта пред отричането.
В епоха, когато чуждите влияния атакуват нашата православна идентичност, примерът на Свети Никифор свети като факел. Той ни учи, че истинската сила се крие в непоколебимата вяра и готовността за жертва.
Българската православна традиция е наша крепост. Тя е построена върху кръвта на мъченици като Свети Никифор, които предпочетоха смъртта пред предателството.