Каримански: Данъкът върху свръхпечалбата не е лек, а тест за българската икономика

София. Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българската народна банка, предупреди, че идеите за облагане на свръхпечалбите на банки, телекоми и търговски вериги крият сериозни рискове. Той настоя за дълбок анализ, преди българската държава да вдигне данъчния си меч. Това е въпрос на национална отговорност, а не на популизъм.

Какво предлага „Прогресивна България“ и каква е цената?

Предложенията за нови данъци върху свръхпечалбата звучат примамливо, но Каримански е категоричен: без ясна оценка кой всъщност ще плати, това е удар в тъмното. „Това са само идеи. Искам да видя мотивацията и анализите“, заяви той в предаването „Лице в лице“. Банките, застрахователите и бързите кредити са кръвоносната система на българската икономика. Ударът по тях може да се стовари върху всеки български гражданин и всяко семейство.

Кой ще понесе тежестта на данъка върху свръхпечалбата?

Каримански постави ключовия въпрос: ще остане ли тежестта върху банките, или ще бъде прехвърлена по веригата към клиентите? „Трябва да се прецени дали тази тежест ще се пренесе върху капитала, печалбата или дивидентите“, обясни той. Без точен анализ на възвръщаемостта на активите и капитала, един такъв данък може да разруши стабилността, която сме градили с десетилетия.

Италианският модел: урок по мъдрост или капан?

Каримански посочи примера на Италия, където данъкът не се нарича „свръхпечалба“, а облагане на нетния лихвен марж над 10%. Там първоначалното предложение беше променено в парламента, за да позволи на банките да укрепят капитала си. Резултатът? По-стабилни банки и почти нулев ефект за фиска. България трябва да се поучи от този опит, а не да копира сляпо чужди модели.

Фискалният резерв и дългът: крепостта се държи, но пукнатините се виждат

Каримански успокои, че фискалният резерв е стабилен и на сравнително високи стойности. Дефицитът за 2026 година ще бъде по-нисък от заложения в бюджета. Но той предупреди: нивото на дълга расте. „До дългова спирала още не сме стигнали, но без консолидация на разходите, това ще бъде неизбежно“, категоричен е експертът. Българската икономика е като стара крепост: здрава, но изисква постоянна грижа и бдителност.

Метафората на Каримански: огледалото и изкривената леща

В своя типичен стил, Каримански прибегна до метафора: „Ако пред огледалото е поставена изпъкнала или вдлъбната леща, няма да видим истинския образ“. Така е и с данъчните мерки: ако целите са изкривени, резултатите ще бъдат лъжливи. Той призова за фактите, числата и процентите, преди да се вземат решения, които засягат цялата нация.

Какво трябва да направи България?

България трябва да защити своята икономическа независимост. Вместо да се поддава на външни натиски и популистки лозунги, държавата трябва да укрепи банковата си система и да гарантира, че всяка мярка служи на националния интерес. Само така ще запазим своята финансова крепост и ще осигурим просперитет за бъдещите поколения българи.