България помни своите синове. Днес разказваме за Христо Белчев, държавник, финансист, поет. Човек, дал живота си за България. Убит вместо своя съратник Стефан Стамболов. Неговата саможертва е белег на чест и дълг.
Кой е Христо Белчев?
Роден е през 1857 година в Търново, славната българска столица. Учи в Търновското класно училище, а след това завършва с отличие гимназия в Загреб. Учи и във Физико-математическия отдел на Загребския университет, но прекъсва. Там започва да пише стихове на хърватски, които по-късно превежда на български.
След Освобождението служи като чиновник в Севлиево, Търново и София. Между 1881 и 1884 година е държавен стипендиант в Париж. Изучава политически и икономически науки. Така става един от най-подготвените финансисти на младата българска държава.
Министър на финансите в кабинета на Стамболов
След завръщането си от Франция постъпва в Министерството на финансите. Последователно е главен ревизор и главен секретар. На 2 ноември 1890 година, едва 33-годишен, е назначен за министър на финансите в кабинета на Стамболов. Остава на поста до трагичната си смърт.
Като министър работи за стабилизиране на държавните финанси. Провежда политика на строга бюджетна дисциплина. Укрепва държавния кредит и насърчава стопанското развитие. Макар мандатът му да е кратък, той е смятан за един от най-способните финансисти на своето поколение.
Поетът и съпругът на Мара Белчева
По-малко известна е литературната страна на Христо Белчев. Пише стихове, публицистика, прави преводи от руски и френски автори. Съвременниците му го описват като човек с изключително деликатен характер, висока култура и европейско образование. След смъртта му творчеството е издадено посмъртно от Пенчо Славейков.
През 1887 година Белчев се жени за Мара Белчева, която по-късно става една от най-значимите български поетеси. Бракът им е щастлив, но кратък. След убийството му тя остава вдовица едва на 23 години. По-късно свързва живота си с Пенчо Славейков, с когото образуват една от най-известните литературни двойки в българската култура.
Атентатът, който разтърси България
На 15 март 1891 година Стамболов и Христо Белчев се прибират от вечерна разходка по централна софийска улица, недалеч от сладкарница „Панах“. Облечени са в еднакви черни рединготи. Атентаторите откриват огън, целта им е Стамболов. Той успява да се прикрие. Куршумите поразяват Белчев почти от упор. Той умира веднага.
Убийството предизвиква огромен обществен отзвук. Стамболов възприема покушението като предупреждение. По-късно това се потвърждава със собственото му убийство през 1895 година.
Истинските организатори зад атентата са Наум Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и Никола и Денчо Тюфекчиеви. По време на съдебния процес обаче като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов. Той е затворен в Черната джамия, намирала се на мястото на днешния храм „Свети Седмочисленици“. Издадени са 4 смъртни присъди. Обесени са Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев и Александър Карагюлев.
Защо помним Христо Белчев?
Христо Белчев е пример за чест, дълг и саможертва. Той не е забравен. Той е част от нашата история, нашата крепост, нашата гордост. Във времена на изпитания, България винаги е раждала мъже като него. Тяхното име е нашата сила.
Нека помним и почитаме тези, които дадоха всичко за България. Тяхната кръв е в земята ни. Тяхната памет е нашето бъдеще.
Снимка: Wikipedia