Френският хаос: 6059 ареста, 715 ранени полицаи, 24 училища в пламъци
Франция гори. Не от огъня на революцията, а от хаоса на безконтролните ученически протести, които разкъсват страната от седмици. 6059 ареста, 715 ранени полицаи, 24 училища подпалени или разрушени. Това не е възпитателна мярка, а война по улиците.
Как започна всичко?
Всичко започна на 17 септември в парижкото предградие Кретей. Ученици от гимназията „Антоан дьо Сент Екзюпери“ излязоха на протест с искания за повече учители и персонал. Легитимни искания, разбира се. Но това, което последва, няма нищо общо с образованието.
Само за две седмици движението обхвана стотици училища. На 1 октомври протести имаше в над 1000 от 3700-те гимназии в страната. 222 бяха блокирани, близо 2000 души задържани. Най-напрегнатият ден донесе 305 ранени полицаи.
Насилието: от улиците до училищата
Това, което започна като ученически искания, бързо се превърна в градско насилие. Палежи, сблъсъци, нападения срещу учители и директори. В Нант пожар унищожи входното фоайе на гимназията „Нелсън Мандела“. В Белфор 59-годишен полицейски командир беше повален на земята и жестоко пребит от маскирани младежи. Той изгуби съзнание и беше откаран в болница.
В Ла Сиота преподавател, опитал се да предотврати запалването на огън, беше залят с бензин и ударен. В Марсилия жена получи изгаряния, след като срещу лицето ѝ беше насочен запален аерозолен спрей. В Париж млада полицейска служителка беше преследвана, повалена и ритана.
А в Ланс 15-годишен ученик загуби ръката си. Той вдигнал от земята граната, използвана от силите на реда за разпръскване на тълпи, възнамерявайки да я хвърли срещу полицията. Гранатата се взривила в ръката му.
Политическата игра зад протестите
Не е тайна, че зад хаоса стои радикалната лява партия „Непокорна Франция“ на Жан-Люк Меланшон. Правителството обвини партията, че инструментализира ученическото недоволство. И има основания.
Още на 21 септември депутатът Луи Бояр се появи пред гимназията в Кретей и заяви, че движението „трябва да се разшири“. Кметът на Сен Дени Бали Багайоко от „Непокорна Франция“ стигна още по-далеч, заявявайки, че „насилието може да бъде легитимно“.
Меланшон пък нарече протестиращите гимназисти „безобидни“ и обвини правителството в „безотговорна репресия“ с „очевиден расистки привкус“. Думите му звучат като музика за ушите на анархистите, но какво общо има това с българските ценности и традиции?
Учениците срещу вандалите
Интересното е, че самите ученици започнаха да се разграничават от насилието. „Тези хора дори не са ученици“, заявиха младежи от Белфор пред местния вестник. Ученичка от Бордо каза пред АФП, че вандалите „напълно дискредитират“ движението, като палят училищата.
Истината е, че зад маската на „ученически протест“ се крият организирани групи, които нямат нищо общо с образованието. Те идват с палети и матраци, маскирани и готови за сблъсъци. Това не е борба за по-добро образование. Това е дестабилизация.
Уроци за България
Докато Франция гори, ние, българите, трябва да извадим поуки. Нашата идентичност, нашата вяра и нашите традиции са крепост, която трябва да защитаваме. Не позволяваме чужди влияния да разрушат това, което сме градили с векове.
Френският хаос е предупреждение. Когато държавата загуби контрол, улицата поема властта. А улицата никога не е градивна. Тя руши, пали и унищожава.
България трябва да остане твърда. Да защитава своята армия, семейството и авторитета на държавата. Защото само силната държава гарантира ред и сигурност. А редът е основата на всяко проспериращо общество.
Франция плаща цената на своята слабост. Нека не повтаряме нейните грешки.