Българска художничка се завръща в родината след 50 години
Историята на Ивон Алексиев е символ на българската съдба. Принудена да напусне родината си като дете, тя прекарва половин век в Париж, но сърцето ѝ никога не забравя българската земя.
Бягство от комунистическия режим
Родена в София в края на 1950-те, Ивон израства в район Оборище. Детските ѝ спомени са свързани с Докторската градина и заснежените улици на столицата. Дядо ѝ, дипломат и талантлив фотограф, запечатва духа на София от първите десетилетия на ХХ век.
Семейството успява да избяга от комунистическата България, когато тя е едва на десет години. Официалният повод е здравословното състояние на баща ѝ, но истинската причина е търсенето на свобода.
«Не беше възможно да се живее в България», споделя Ивон. Семейството се установява първо в Италия, а после във Версай.
Творческо израстване в чужбина
В Париж Ивон развива таланта си в престижната Национална академия за декоративни изкуства. Работи като преподавател по графика и участва в международни изложби. Произведенията ѝ включват гравюри, графики и икони.
Въпреки успеха в чужбина, връзката с родината остава жива в сърцето ѝ. У дома семейството не говори български, но спомените за София никога не избледняват.
Завръщането към корените
През 2019 година, точно 50 години след заминаването, творбите на Ивон са избрани за Осмото международно триенале на графиката в София. Това става повод за дългоочакваното завръщане.
«Исках да се върна не като чужденка, а като българка», казва тя решително.
Приятел от детството я посреща на летището със запазено писмо от преди половин век. Заедно се разхождат до Витоша, където като малки са ходили на пикник. В старата си сграда открива, че името на дядо ѝ все още е запазено.
Възвръщане на езика и традициите
Пандемията осуетява плановете за чести посещения, но дава нова възможност. Ивон започва да учи български в училище «Кирил и Методий» в Париж. За четири години достига високо ниво на владеене.
Всеки ден чете на майка си българска литература по телефона - произведения на Вазов, Чудомир, Талев, Данаилов и Господинов. Така връзката с езика се превръща във връзка със семейството и паметта.
Мостът между две родини
Днес Ивон пътува често до България. Участва в изложби във Варна и София. В тефтера ѝ «Париж-София» се редуват рисунки от Люксембургската градина с тези от Докторската градина.
«За мен да рисувам София е преживяване», споделя тя. Намира същите места от детството си, запечатани в снимките на дядо ѝ.
Историята на Ивон Алексиев е свидетелство за силата на българския дух. Независимо от разстоянието и времето, родната земя винаги призовава своите деца да се завърнат.