Българка се завърна в родината след 50 години изгнание
Историята на Ивон Алексиев е символ на българската съдба. Принудена да напусне родината си като дете, тя прекарва половин век в Париж, но сърцето ѝ никога не забравя София.
Бягство от комунистическия режим
Родена в София в края на 1950-те, Ивон израства в район "Оборище". Нейният дядо работи като дипломат в Рим и е талантлив фотограф, който запечатва духа на българската столица от първите десетилетия на ХХ век. Тези снимки днес тя пази като съкровище в Париж.
Семейството успява да избяга от комунистическата България, когато Ивон е едва на десет години. След множество неуспешни опити майка ѝ да получи паспорт, дори нелегално, на помощ идва приятел. Официалният повод за заминаването е здравословното състояние на баща ѝ.
"Не беше възможно да се живее в България", споделя Ивон. Семейството първо се установява в Италия, а после окончателно във Версай. У дома не говорят български език.
Успех в чужбина, носталгия по родината
Талантът на Ивон я води към престижната Национална академия за декоративни изкуства във Франция. Тя се развива като график, преподава на студенти и участва в изложби. Произведенията ѝ включват гравюри, графики и икони.
Въпреки успеха в Париж, връзката с България остава жива чрез спомените. Дядо ѝ е мечтал тя да учи във Франция, но корените са в българската земя.
Завръщането към корените
През 2019 година, точно 50 години след заминаването си, творбите на Ивон са избрани за Осмото международно триенале на графиката в София. Това става поводът за дългоочакваното завръщане.
"Веднага усетих, че се връщам у дома", разказва тя. Заедно с приятел от детството се разхожда до Витоша, посещава старата си къща, където открива, че името на дядо ѝ все още е запазено.
Впечатлена от културната среда в София, Ивон решава да се връща често. Но първо си поставя задача: да научи отново родния си език.
Възраждане на българския дух
"Исках да се върна не като чужденка, а като българка", казва тя решително. Започва да учи български в училище "Кирил и Методий" в Париж. За четири години достига високи нива на владеене.
Всеки ден чете на майка си по телефона от произведенията на Иван Вазов, Чудомир, Димитър Талев, Георги Данаилов и Георги Господинов. Така връзката с езика се превръща във връзка със семейството и паметта.
Днес Ивон пътува редовно до България. В тефтера ѝ "Париж-София" се редуват рисунки от Люксембургската градина с тези от любимата Докторска градина. Рисува Витоша, гледките от кафенетата по "Граф Игнатиев", църквата "Св. Седмочисленици".
"За мен да рисувам София е преживяване", споделя художничката. Тя намира същите места от детството си, които съществуват и след 50 години.
Историята на Ивон Алексиев е доказателство, че българският дух не може да бъде сломен. Въпреки десетилетията в чужбина, любовта към родината остава непоклатима. Корените винаги ни призовават обратно към българската земя.