Брекзит: Предателство или урок? Младите британци искат обратно в ЕС
Автор: Георги Стоянов
Десет години след референдума, който разтърси Острова, младите британци викат: „Искаме обратно в ЕС!“. 52% от тях днес биха гласували за връщане. Но дали това е урок за България? Или поредната капитулация пред глобализма?
Маделина Кей, млада артистка от Лондон, не крие горчивината си. „Не видях никакви предимства от Брекзит. Само недостатъци“, казва тя. Тя е част от Движението на младите европейци, които искат свободно пътуване, учене и работа в ЕС. Но Брекзит ѝ отне тези възможности. Съпругът ѝ е германец, а те трябва да се борят с визи, за да живеят заедно. „Това е нечовешко“, възмущава се тя.
Но не всички са съгласни. Нийл Конъли, който преди десет години агитира за напускане, днес признава: „Хората бяха игнорирани твърде дълго. Данъците са високи, БВП спада. Това убива страната.“ Той вярваше на популиста Найджъл Фараж, който обещаваше милиони за инвестиции. Официалната статистика обаче показва друго: износът на Великобритания спадна с 14% за шест години. Дори износът извън ЕС е по-нисък с 8%.
Икономиката под ударите на Брекзит
Икономистът Антон Списак от Центъра за европейски реформи обяснява: „Много компании спряха да инвестират в Обединеното кралство. Бизнесът се нуждае от стабилност, а Брекзит донесе хаос.“ Резултатът? Британската икономика кърви, а обещанията за просперитет се оказаха празни приказки.
Нийл Конъли обаче вижда друг проблем: миграцията. В родния му град Ромфърд, източно от Лондон, хората гласуваха масово за Брекзит. Но миграцията не спря. Тя дори се увеличи. През 2023 година имигрантите от държави извън ЕС достигнаха почти един милион души. „Строят огромни блокове, а болницата е същата. Няма план за интеграция“, казва той.
Какво искат младите британци?
Социологическите проучвания са категорични: 52% от британците днес биха гласували за връщане в ЕС. Същият процент, който преди десет години каза „Да“ на Брекзит. Но големите партии мълчат. Никой не иска нов референдум. Ново членство би струвало скъпо на Острова.
Брекзит беше опит за защита на националния суверенитет. Но той показа, че без силна икономика и ясна визия, дори и най-смелите решения могат да се обърнат срещу народа. За България този урок е важен. Ние трябва да пазим своята идентичност, но и да градим своето бъдеще със собствени сили, а не да чакаме спасение от Брюксел или Лондон.
Брекзит не е краят. Той е началото на нова битка за британската душа. И ние, българите, знаем какво е да се бориш за своята земя и своята вяра.
Снимка: Deutsche Welle