БПЦ мълчи за убитите деца, а патриархът гълчи в храма: Къде е вярата?

Българската православна църква (БПЦ) е крепост на духа, но напоследък нейните стени се рушат отвътре. За по-малко от седмица висшият ни клир показа, че е по-близо до политическите игри, отколкото до Евангелието. Патриарх Даниил и Светият Синод мълчат оглушително, когато трябва да защитят децата и братята си, но умеят да говорят, когато трябва да прикрият скандал.

Деца убийци, Синодът мълчи: Къде е църковната грижа?

„Оставете децата и не ги възпирайте да дойдат при Мен, защото на такива е небесното царство“ (Матей 19:14). Тези думи на Спасителя сякаш не важат за днешната БПЦ. На Младежкия хълм в Пловдив група тийнейджъри пребиха до смърт 37-годишен мъж, набеден за педофил. Часове наред се гаврили с него, оставили го умиращ, взели му парите и си купили дюнери. Три от Божиите заповеди са стъпкани: „Не убивай“, „Не кради“, „Не лъжесвидетелствай“.

Патриархът и синодалните старци мълчат. Ами тяхното свято дело не е ли да приласкаят децата и да възпитават добродетели? Лесно е да обвиниш семейството, социалните мрежи и обществото. Но какво направи църквата ни, за да не се стигне до деца-насилници? Вместо това бута недомислени „Добродетели и религии“ по модел, който мирише на Кремъл.

Митрополит Йосиф пострада тежко, Синодът не трепна

Абсурдно е и мълчанието за нещастието на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. Дядо Йосиф бе обявен за издирване в Ню Йорк, а два дни по-късно се разбра, че е блъснат от автомобил в Манхатън. Светият Синод не показа никаква тревога, не изпрати никого при пострадалия. Дори молебен за здравето му не отслужиха. Само българското консулство в Ню Йорк прояви човещина. Къде отиде братската любов? Излезе, че за състоянието на митрополита се интересува единствено собствената му епархия.

Патриархът гълчи паството вместо да се моли

Вместо утеха и смирение, патриарх Даниил показа гняв. В храма „Св. Неделя“ по време на службата за посрещането на чудотворната Хавайска мироточива икона на Св. Богородица, на която присъстваше руската посланичка Елеонора Митрофанова, възникна напрежение. Медиите писаха за освирквания и възгласи „Тук не е Москва“. Патриархът насред служението се скара на паството. Дни по-късно, в провинциална черква, той откровено гълчи хората: „Няма да допусна никой до поклонение“, „Отстъпете назад!“, „Не искам да чувам глас“. Цитатите са точни, увековечени с видео във Фейсбук.

Един служител на Бога може ли да се държи така в храма? Излиза, че когато трябва да замаже стореното от предстоятеля ѝ, църквата умее да говори. Но когато става дума за децата и ближния, мълчи.

Архимандрит Никанор: Милосърдието не трябва да иска позволение

Игуменът на Църногорския манастир архимандрит Никанор е един от малцината, които се осмелиха да кажат, че БПЦ се бърка в политиката. Самият премиер Румен Радев призна, че патриархът лично го е молил да наложи вето на санкциите срещу руския патриарх Кирил, известен като кагебиста Гундяев, който благославя убийствата в Украйна.

Никанор прие група украински деца в манастира. За това бе наказан. От Синода обясниха, че не заради децата, а защото не поискал благословия. Нима един духовник трябва да иска позволение за жест на милосърдие? В тази разпра трябва да се произнесат други институции, а не църквата. Не бива да се заклеймява духовник за инакомислие, което не нарушава каноните.

По темата се появиха и анонимни съобщения, че Никанор бил „агент на Ватикана“. Много чудно как запис от 2024 година изтече точно сега. Първо трябва да се верифицира.

Къде е вярата на вярващите?

Тежкият въпрос остава: може ли българинът да вярва на висшето си духовенство? Всеки вярващ и мислещ човек би си казал: „Не искам такива посредници между мен и Бога, които копаят пропаст без дъно между човеците и събарят вярата ми в нея.“

Българската църква е наследница на вековна традиция и свята история. Но днес тя рискува да загуби доверието на народа си. Вместо да е крепост на православието, тя се превръща в арена на политически борби. Време е Синодът да се върне към същината: вярата, милосърдието и грижата за паството. Иначе пропастта, която копаят, ще погълне и тях.