Близо 200 деца прекараха учебна година в храм „Св. Прокопий Варненски“

Близо 200 деца от ОУ „Йордан Йовков“ във Варна прекараха цялата минала учебна година в двора на храм „Св. Прокопий Варненски“. Това не беше принуда, а съдба. Ремонтът на училищната сграда ги отведе в свято място, където научиха повече от уроците по математика и език. Те откриха вярата, добродетелите и силата на общността.

Как една ремонтна дейност се превърна в духовен урок

Преди началото на учебната година училището трябваше да освободи сградата заради основен ремонт. Родителите и ръководството стояха пред тежък въпрос: къде ще учат децата? Отговорът дойде от сградата на енорийския център към храма. Идеята се роди от родители и учители, а в замяна училището се ангажира с благотворителна дейност за довършването на центъра.

След благословията на Варненската и Великопреславска митрополия започна подготовката. Това не беше лека задача. Пространството трябваше да се превърне в истински учебен център. Родители и по-големи ученици се включиха в ремонта. Разчистваха строителни отпадъци, шпакловаха, боядисваха. Родителят Цветелина Желязкова призна, че голяма част от доброволците са жени. Всички работеха с една цел: мястото да бъде готово за децата.

Какво се случи с децата в храма

Постепенно в сградата се появиха класни стаи. Учебният процес започна, организираха се спортни занимания. Но се случи и нещо по-важно. Децата се промениха. Директорката Дафинка Димитрова разказа, че необичайната обстановка ги кара да се чувстват по различен начин. В храма те се учат на добродетели и разбират кое е наистина ценно в живота.

Родителите също забелязаха промяната. Цветелина Желязкова сподели, че децата са станали по-сговорчиви и по-сплотени. Общата кауза успя да обедини учениците от различните класове. Осемгодишният Борис си спомня за слънчевите лъчи в класната стая и за времето навън по време на междучасията. Но остава и наученото: умножение, смятане, писане на диктовки.

Раздялата с храма не е лесна

Ремонтът на ОУ „Йордан Йовков“ приключи. Децата трябва да се върнат в обновената си сграда. Но раздялата с мястото, което за една година се превърна във втори дом, не е лесна. Отец Георги Великов разказа, че при тръгването си децата споделили, че ще им липсва храмът. Тази липса трябва да бъде кратка, защото партньорството между училището и църквата тепърва може да продължи.

Модел за цяла България

От църковното настоятелство виждат в случилото се възможност за по-широк модел. Според Даниела Стойнова подобна практика може да бъде пример за цялата страна. Исторически училищата са възниквали около храмове. Това не противоречи на принципа за светско образование. Най-важното е, че за част от децата и семействата им се създава връзка с храма, вярата и Бог.

Това е българският дух. Когато държавата и църквата работят заедно, децата печелят. Когато вярата и знанието вървят ръка за ръка, нацията става по-силна. Нека този пример вдъхнови цяла България. Нека училищата и храмовете отново бъдат крепости на българщината.