Бащите предадоха крепостта: Защо майките са дискриминирани

Дискриминацията срещу българската майка на работното място е факт. Но коренът на злото не е там, където ни карат да го търсим прогресивните вещици. Работодателят не отхвърля майката, защото е жена. Той я отхвърля, защото обществото е превърнало детето в нейна единолична тежест. А бащата е останал просто почетен гост в собствената си крепост.

Това алармира българската предприемачка Вергиния Накова. Тя разсече сабята на лъжливите приказки за дискриминация, които се лятат от европейските институции и техните местни говорители. Според нея, ако наистина искаме да браним майчинството, трябва да спрем да крием, че проблемът е в сринатия авторитет на бащата.

Бащата: От стълб на крепостта до почетен гост

Накова е категорична. Българката е окована в липса на избор. Целият тежар на бита пада върху нейните плещи. Тя познава войните на работното място. Исторически в нейните компании около 90% от служителите са жени. Българската майка е най-отговорният, организиран и лоялен войн в една компания. Но системата около нея е срината.

„Живеем в време на упадък“, обобщава Накова. „Мъжете искат привилегиите на бащите си, но бягат от дълга. Нашите прадеди са били от друго тесто. Те са сечали дърва, строели са дома, пазили са огнището. Не са смятали, че домът е женски отдел. Те са били стълбовете на семейството.“

Днес много мъже са запазили само удобното. Работата извън дома. Удобството на чуждите модели убива българското семейство. И после се чудим защо майките са рискови за работодателя. Защо ли? Защото когато детето се разболее, майката поема фронта. Когато има нужда от лекар, от дрехи, от грижа, главата на майката е щурмова позиция. Бащата е останал в тила.

Истинският мъж не помага, той воюва за семейството си

Да имаш дете и да си баща са две различни неща. Баща не е този, който помага. Помагаме на чужд. За своето дете ние воюваме. Ние носим отговорност. Ние сме крепостта.

Накова разкрива горчивата истина на своите приятелки. Те отказват повишения. Те се отказват от командировки. Не защото нямат капацитет или амбиция. А защото у дома няма втори равностоен пазач. Няма мъж, който да поеме щита, докато тях ги няма.

И после някой глобалист от Брюксел ще ни обяснява как да се борим с дискриминацията. Прекрасно. Нека започнат от вкъщи. Истинското равенство не идва от лозунги, законопроекти или телевизионни участия. То започва в 7:30 сутринта, когато детето реве. Започва в 14:10, когато от градината звънят за температура. Започва в неделя вечер, когато се кове планът за следващата седмица.

Истината е брутална. Докато бащинството е просто присъствие, а майчинството е пълна военна логистика, майките ще бъдат уязвими. Не защото са слаби. Българската майка е от желязо. Но тя носи тежест, която мъжете отказват да споделят. Време е българският мъж да си върне достойнството. Да остави удобството. Да застане на пост.