Почти 60% от българските ученици са функционално неграмотни по четене и математика. Това не е просто провал на образователната система. Това е присъда за цялата ни държава. За нашата нация. За нашето наследство.
Резултатите от PISA разбиха илюзията за „великия български интелект“. Илюзия, която живееше единствено в умовете на закостенелите патриарси на родното образование. Тези, които твърдяха, че нашите деца превъзхождат европейските си връстници. Тези, които не бъркат Будапеща с Букурещ. Но PISA не може да бъде измамена. PISA не познава милост.
Как се докарахме до това дъно?
Българското образование е в свободно падане от години. Реформите са празни приказки. Експерименти на парче. Никой не събра външни експерти. Никой не попита учителите. МОН смята, че всичко започва и свършва с неговата „експертиза“. А политическите ветрове духат във всички посоки освен правилната.
Нашите деца зубрят тонове ненужна информация. Учат за нервната система на плоските червеи. Учат за лигнитните въглища в Маришкия басейн. Рецитират цикъла на Калвин. А европейските им връстници разсъждават. Ние се бием в гърдите, че учим в 6 клас това, което светът учи в 8-и. Не разбираме колко пагубно е това. Не разбираме, че има обратен ефект.
В същото време МОН залива учениците с мултимедия. Защото е модерно. Технологии. Изкуствен интелект. А единственият начин, по който човечеството винаги се е ограмотявало, е чрез четене, писане и разговори. Това го саботираме.
Дисциплината е изгубена, родителите са безотговорни
Взривоопасна комбинация. От една страна, духът на дисциплината беше пуснат от бутилката. От друга, хиляди арогантни и незаинтересовани родители настъпиха в стройни редици. Училището се превърна в зверилник. Учениците са златните кокошки за всяко училище. Затова хаосът е норма. Във всяка класна стая има по 2-3-ма агресори. Те пречат на всички. Мерки не се взимат.
Системата няма воля да накаже. Учителите нямат право. Родителите защитават децата си със зъби и нокти. Но само когато става въпрос за конфликти. Когато става въпрос за контрол на напредъка, те са безразлични. Данните от PISA са категорични: семейната подкрепа у нас се срива от година на година.
Тук идва неприятната истина. Ние, родителите, носим голяма част от вината. Възприемаме училището като безплатна занималня. Оправдаваме се с умора и липса на време. Една родителска среща и парите за тетрадки не изчерпват отговорността ни. Нямаме друга по-важна задача от това да направим децата си добри, адекватни и подготвени за живота хора.
Какво ни чака?
Чака ни сигурен икономически застой. Разширяване на неравенството. Експертен колапс. Ще имаме малък високообразован елит и огромна маса нискоквалифицирана работна ръка. Няма да има високи заплати. Няма да има просперитет.
Обществото ни не може да функционира без експертен потенциал. Училища. Болници. Администрация. Финансов сектор. Откъде ще дойдат кадрите? Колко страшно ще е да отидеш на лекар? Или да се оставиш адвокат да те защитава в съда?
Проблем ще имаме и с властта. Електорат, неспособен на критично мислене, е лесна мишена за дезинформация. Фалшивите новини стават естествена среда. Популизмът ще избуи. Едно функционално неграмотно общество няма съпротивителни сили. Няма да разпознае истината от лъжата. Българинът и сега гласува емоционално. В бъдеще ще е още по-зле.
Затова е малко вероятно властта да направи реформи. Кой би искал мислещо население? Много по-лесно е да управляваш безволева и безкритична маса. Да я плашиш с „джендър пропаганда“ или „мигрантски апокалипсис“. Те нямат изгода децата ни да са по-умни. Ние имаме.
Мрачното бъдеще е близо. Ще го доживеем. Ако не започнем да настояваме за промяна сега, таблицата за умножение ще я използваме единствено за пресмятане на растящия дълг и инфлация. А децата ни няма да имат естествен интелект, който да противопоставят на изкуствения. Това е битката за българското наследство. И ние я губим.